В бр. 63/01.08.2025 г. са обнародвани едни от най-съществените промени в последните години относно уредбата на арбитражните производства в България. Приемането им е реакция срещу злоупотреби при прилагането на този алтернативен способ за решаване на спорове и липсата на прозрачност и достатъчен контрол върху арбитражните институции.
Наименованието на основния нормативен акт за арбитража в България – Закон за международния търговски арбитраж се изменя на Закон за арбитража. В новата редакция на чл. 1 ал. 2 е въведена експлицитно забраната споровете по чл. 19 ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (дела с предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или спорове, по които една от страните е потребител) да бъдат решавани с арбитраж.
В законодателната рамка на България се въвежда регулация на арбитражите със създаването на регистър към Министерството на правосъдието. Предвидено е този регистър да съдържа: (1) информация за постоянните арбитражни институции със седалище в България; (2) за производствата с място на арбитраж в България, образувани пред ad hoc арбитраж или пред постоянна институция със седалище извън България; (3) имената, професията и данни за контакт с арбитрите. По този начин законодателят се стреми към засилване на прозрачността в дейността на институциите за алтернативно разрешаване на спорове и повишаване на доверието у тях. Арбитражните съдилища са задължени да водят деловодство и архив, като за всяко дело се образува електронно досие.
За усъвършенстване на производството по арбитраж са въведени гаранции по отношение на връчването на съществените книжа по арбитражното дело. Исковата молба и приложените към нея доказателства, съобщенията за насрочване на първото заседание и постановеното арбитражно решение следва да бъдат връчени чрез универсална пощенска услуга за препоръчани пратки или куриерска услуга, а при неуспешен опит – чрез съдействието на частен съдебен изпълнител или нотариус. Като предпоставка за влизането в сила на арбитражното решение и принудителното му изпълнение е предвидено същото да бъде връчено и на двете страни, а не както беше досега само на едната. По този начин значително е ограничена възможността страна по арбитражното дело да не получи действително книжата по арбитражния спор и да бъдат застрашени интересите ѝ след постановяване на крайния акт.
Лайтмотивът на приетия законопроект е засилването на правната сигурност и предотвратяването на неблагоприятното засягане на имуществените права на гражданите и юридическите лица. Въведени са нови основания за нищожност, отмяна и допускането на обезпечителна мярка спиране на изпълнението на арбитражното решение.
Законодателят възстановява противоречието с обществения ред като основание за отмяна и предвижда, че арбитражното решение е порочно и при установяване по надлежния съдебен ред на неистиността на документ, на показанията на свидетел, на заключението на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страна, на неин представител, на член от състава на арбитража или негов служител във връзка с решаването на делото.
Освен при произнасяне по неарбитруем спор, е предвидено арбитражното решение да се обявява за нищожно и когато е постановено от арбитраж или арбитър, които не са вписани в Регистъра на арбитрите. Тази мярка е логично продължение на промените в статута на арбитражните институции и изискванията за арбитри и допълнителна гаранция за страните по спора.
За осигуряване на защитата на засегнатата от решението страна е предвидено ВКС да може да спре изпълнението и без предоставяне на обезпечение при убедителни писмени доказателства за наличието на основание за отмяна.
Преди издаването на изпълнителния лист окръжният съд ще извършва служебна проверка за наличие на хипотеза на нищожност или нередовно връчване на решението на длъжника.
На Инспектората към министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт са възложени правомощия за служебен достъп до електронния архив на всички висящи и приключили арбитражни дела и за извършване на случайни проверки. Увеличен е размерът на наказанията и са предвидени нови състави на административнонаказателна отговорност. Министърът на правосъдието е оправомощен да разпореди заличаване на арбитраж от Регистъра при системни тежки нарушения на закона.
Министърът на правосъдието в 4-месечен срок от обнародване на промените следва да издаде наредба за създаване на Регистъра на арбитражите. Постоянните арбитражни институции на територията на Република България са длъжни в 3-месечен срок от създаването му да приведат своята дейност в съответствие с изискванията на закона и да подадат заявление за вписване.