Поредицата от статии „Онлайн хазартът в България” подчертава експертния опит на „Камбуров и Съдружници“ в регулациите относно хазарта, и по-специално в областите на лицензирането на хазартни оператори, изискванията за разработване на софтуер за игри и други спомагателни дейности за организацията на хазартни игри, етичната реклама, отговорното залагане и други.
Следете сайта на „Камбуров и Съдружници“, както и профилите на дружеството в социалните мрежи за анализи, новини и промени в законодателната среда около онлайн хазарта.
Докато някога хазартът се организираше предимно в специализирани физически обекти – казина, игрални зали или при спортни букмейкъри, вече онлайн хазартът не е изключението, а нормата. Това води до изключителна търговска възможност за онлайн хазартните оператори да се разширят на други пазари по-бързо и евтино от всякога.
Настоящата статия очертава отправната регулаторна точка в ЕС и България за тези компании, които желаят да организират хазартни игри онлайн. Следващата статия от поредицата разглежда кога се изисква българско лицензиране за тези лица, които желаят да извършват спомагателна дейност по организиране на хазартни игри, напр. разработка на софтуер или поддръжка на клиентските отношения.
Въпреки че единният пазар на ЕС предоставя на много предприятия безпроблемни възможности за разширяване, организаторите на онлайн хазартни игри в ЕС не се възползват от същото безпрепятствено използване на свободата на предоставяне на услуги в целия Съюз, което се приема за даденост в толкова много други индустрии. Съдът на ЕС последователно постановява в дълга поредица от решения, че дори изискването за отделни национални лицензи или дори ограничаването на разрешенията за хазарт до един национален оператор обикновено да представлява ограничение на свободата на предоставяне на услуги, такива ограничения „могат да бъдат обосновани с императивни съображения от общ интерес, каквито са защитата на потребителите и предотвратяването на измамите и на подтикването на гражданите към прекомерни разходи за игри ”(1).
Липсата на директен контакт между потребител и организатор в онлайн хазартната среда е многократно цитиран от Съда фактор за присъствието на повишен риск от потенциална измама в сравнение с традиционния пазар за такива игри(2). Поради това, при липсата на хармонизирано законодателство на ЕС в областта на онлайн хазарта, всяка държава членка има право да прилага свой собствен набор от правила за предоставянето на услуги от организатор, който законно оперира хазартни игри в друга държава членка, дори когато организаторът подлежи на строги регулаторни изисквания и лицензионен контрол в тази друга държава(3). Мотивът е, че този външен надзор потенциално може да не осигури необходимото ниво на национална защита на потребителите срещу измами и престъпления, поради трудностите, които се пораждат при трансграничното онлайн предоставяне на услугите(4). Освен това хазартните игри представляват един от онези въпроси, при които Съдът е признал наличието на значителни морални, религиозни и културни различия между държавите членки(5).
Въпреки всички гореизброени фактори, националните органи все пак не са свободни да регулират хазартния пазар напълно свободно – Съдът на ЕС подчертава, че прилагането на дискриминационни регулаторни правила, които затрудняват необосновано дейността на хазартна организация, базирана в друга държава членка, противоречат на свободата на предоставяне на услуги(6). Освен това Съдът констатира несъвместимост с правото на ЕС на национални правила, които макар и да не са дискриминационни сами по себе си, се прилагат по непрозрачен начин или на практика възпрепятстват или могат да възпрепятстват лицензирането на дружества, установени в други държави членки(7).
В този контекст регулаторната рамка на онлайн хазарта в България представлява един от най-отворените лицензионни режими в Европейския съюз, където организирането на практически всички видове хазартни игри:
(i) томболи, бинго и кено игри;
(ii) залагане на резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета;
(iii) залагане върху случайни събития и залагане на познаване на факти;
(iv) игри с игрални автомати; и
(v) казино игри,
се урежда чрез неограничен брой лицензи, които могат да бъдат предоставени за всяка игра и третира всички субекти от ЕС, ЕИП и Швейцария като напълно еквивалентни на българските лица, без да изисква предварителна дейност в страната или създаване на местен клон. Единствено организирането на лотарийни игри с изключение на томболи, бинго и кено игри не може да се организира от неограничен брой лицензирани оператори, а е запазено ексклузивно за държавата(8).
Лиценз за организиране на онлайн хазартни игри се издава от Националната агенция за приходите („НАП“) при стриктна процедура, разписана в Закона за хазарта. Всяко успешно заявление за лиценз изисква внимателното изготвяне, преглед и комплектоване на необходимата документация. Експертното правно съдействие е безценно за тези цели, особено по отношение на изискванията относно: доказването на минималните инвестиционни и капиталови суми, съответствието на комуникационните системи (включително процедурите и свързаността на локалните сървъри и централната компютърна система), тестването и сертифицирането на софтуера и играното оборудване, правилата за поверителността, отговорното залагане и други вътрешни процедури.
За всяка компания, която желае да разшири дейността си и да предлага своите хазартни игри на български клиенти, регулаторните консултанти на „Камбуров и Съдружници“ предлага комбинация от правна експертиза, богат релевантен опит и силна търговска перспектива за постигане на желания резултат.
(1) Stanleybet International & Others , EU:C:2013:33, параграф 23 и цитираната там съдебна практика
(2) Sporting Exchange & Others (Betfair) , EU:C:2010:307, параграф 34 и цитираната тамсъдебна практика
(3) Liga Portuguesa de Futebol Profissional & Bwin International , EU:C:2009:519, параграф 69
(4) ibid.
(5) Digibet & Albers , EU:C:2014:1756, параграф 24 и цитираната там съдебна практика
(6) Unibet International Ltd , EU:C:2017:491, параграфи 44-45
(7) ibid., параграф 46
(8) §9, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби къмЗакона за изменение и допълнение на Закона за хазарта (ДВ, бр. 14 от 2020 г.)