Системата за придобиване на търговска марка е изградена така, че да стимулира ранното действие с подаване на заявка
България е в еуфория след победата на DARA с "Bangaranga" на "Евровизия" 2026. Докато феновете пееха и танцуваха обаче, редица предприемачи бяха заети с нещо съвсем различно - подаване на заявки за регистрация на "Bangaranga" като търговска марка. Случаят бързо привлече медийно внимание и породи вълна от коментари и правни мнения, сред които се открояват и немалко заблуди. Това създава необходимост да се внесе повече яснота по казуса, най-вече с оглед повишаване информираността в сферата на интелектуалната собственост, което би повишило и нивото на защита на тази категория нематериални блага.
Системата за регистрация на търговски марки в континентална Европа е базирана на един основен принцип: правото принадлежи на този, който пръв е подал заявката. Службите по интелектуална собственост - независимо дали говорим за Патентното ведомство на Република България или за Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) - не извършват служебна проверка дали нова заявка нарушава нечии по-ранни регистрирани или нерегистрирани права. Тази отговорност лежи изцяло на носителите на правата. Именно те трябва да следят пазара и да подават своевременни опозиции/възражения. Принципът е ясен: пазарна саморегулация. Ако знаете, че искате защита на търговска марка - действайте навреме. Да знаеш, но да не предприемеш действие, е риск, чиито последствия законът не смекчава.
В конкретния случай заявките за "Bangaranga" са подадени в часовете и дните след победата на DARA. Факт е, че към онзи момент нито артистката, нито продуцентите са притежавали регистрирана марка. Това не означава, че нямат защитими права, но означава, че позицията им, макар и справедлива, не е толкова комфортна, колкото се внушава в публичното пространство.
Видно от публичната им позиция, една от защитните тези, на които разчитат продуцентите, е авторскоправната закрила върху самото заглавие "Bangaranga", както и върху другите елементи на песента. Желанието да се потърси такава защита е логично, но Съдът на Европейския съюз е последователен и категоричен по този въпрос.
Съгласно утвърдената практика на СЕС авторскоправна закрила съществува само за произведения, представляващи "собствено интелектуално творение" на техния автор. Тоест творбата трябва да отразява свободните и творчески избори на автора по начин, достатъчно оригинален, за да го отличи от всичко останало. Това е стандартът, установен в делото Infopaq International срещу Danske Dagblades Forening (C-5/08) и потвърден многократно след него. Единична дума или много кратка фраза рядко покрива този критерий, тъй като не предоставя достатъчно пространство за изразяване на творческа индивидуалност.
Но има и друг, по-конкретен проблем: думата "Bangaranga" не е измислена от нулата. Проучването в интернет сочи, че думата е производна на термин от ямайски диалект, означаващ "бъркотия", "метеж" (riot) или "суматоха". Думата получава широка популярност сред поколение деца чрез филма "Хук" от 1991 г., а по-късно навлиза трайно в поп културата. Ако "Bangaranga" е само леко адаптирана версия на вече съществуваща дума, аргументът за оригиналност се отслабва допълнително. Лингвистичната близост до съществуващ речников елемент не е пречка за музикалния успех, но е пречка за успешна авторскоправна претенция.
Съществува и възможност за позоваване на нерегистрирана по-ранна марка. Регламентът за марката на ЕС (Регламент 2017/1001) позволява опозиция въз основа на знак, използван в търговската дейност, при условие че националното законодателство дава право на притежателя да забрани употребата на по-нова идентична или сходна марка. Националното ни законодателство предоставя такава възможност в чл. 12, ал. 4 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО).
Трудността тук произтича от необходимостта да се докаже реална употреба на знака в търговската дейност - не просто известност като заглавие на песен, а функциониране като отличителен знак за стоки или услуги. Между популярността на едно заглавие и употребата му като търговска марка има съществена разлика. Песента "Bangaranga" е известна, но дали екипът зад песента е предлагал стоки или услуги именно под това наименование, по начин, по който потребителите да го възприемат като марка съгласно дефиницията на закона, а не само като заглавие - е въпрос, на който е трудно да се отговори уверено и категорично.
Недобросъвестност при подаването на заявка за марка е основание за обявяването й за недействителна по силата на член 59, параграф 1, буква "б" от Регламента за марката на ЕС. В медийното пространство масово се цитира случаят с футболиста Неймар, при който испански търговец подал заявка за марка "Neymar" за различни стоки и услуги, след което тя е успешно оспорена (Дело T-795/17). Примерът е уместен, но не трябва да се пренася автоматично.
В решението по делото Lindt срещу Hauswirth (C-529/07) Съдът на ЕС уточнява, че недобросъвестността предполага нечестен умисъл у заявителя - например знание, че друго лице вече използва даден знак, съчетано с намерение да го изтласка от пазара или да се облагодетелства нечестно от изградената от него репутация. В случая с Неймар е сравнително лесно да се установи, че заявителят е знаел за световноизвестния футболист и е искал да спекулира с личното му и уникално разпознаваемо наименование.
"Bangaranga" обаче е различен случай. Заявките касаят дума, а не чуждо собствено име. Необходимо е да се докаже, че намерението им е нечестно, а не просто опортюнистично. Опортюнизмът сам по себе си не е недобросъвестност по смисъла на закона. В практиката на СЕС е добре установено, че самото знание за по-ранна употреба не е достатъчно - нужно е нечестно намерение, а то рядко се доказва лесно.
Доказателствената тежест е у лицето, твърдящо недобросъвестност, и успехите по подобни дела невинаги са гарантирани. Практиката на СЕС изисква да се вземат предвид всички относими фактори, които са свързани със случая и съществуват към момента на подаване на заявката за регистрация на знак като марка, и по-конкретно: обстоятелството, че заявителят знае или трябва да знае, че трето лице използва идентичен или подобен знак за идентична или подобна стока/услуга, който води до объркване със знака, чиято регистрация е заявена; намерението на заявителя да попречи на третото лице да използва такъв знак, както и степента на правна защита, от която се ползват знакът на третото лице и знакът, чиято регистрация е заявена.
Показателен е и примерът с масовото подаване на заявки за регистрация на "COVID", "COVID-19" и "Brexit" като търговски марки пред EUIPO - в първия случай веднага след избухването на пандемията, а във втория - след референдума от 2016 г. Повечето от тези заявки бяха отхвърлени не на основание недобросъвестност, а поради описателния характер на знаците, което красноречиво илюстрира защо недобросъвестността като самостоятелно правно основание е трудна за доказване на практика и службите по интелектуална собственост предпочитат да се позовават на по-сигурни процесуални инструменти.
На национално ниво недобросъвестността също е валиден аргумент, като особено след последните промени в ЗМГО от март тази година режимът е, меко казано, сложен. От една страна, за разлика от практиката на европейско равнище, у нас недобросъвестността е въведена в чл. 12, ал. 5 ЗМГО като относително основание за отказ на регистрацията на марка. Същевременно чл. 36, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 4 ЗМГО предвижда, че всяко лице може да иска заличаване на регистрацията на марка, когато заявителят е действал недобросъвестно, което се доближава до режима на абсолютните основания. Не на последно място, чл. 12, ал. 11 ЗМГО вече позволява недобросъвестността да се установява директно пред Патентното ведомство, а не само в исково производство пред СГС. Същевременно, действащата Наредба за оформяне, подаване и разглеждане на опозиции (обн., ДВ, бр. 29/2022 г.) все още предвижда в чл. 12, ал. 11, т.1, че когато опозиция е подадена на основание чл. 12, ал. 5 ЗМГО към нея се прилага съдебно удостоверение за образувано производство или влязло в сила съдебно решение.
Заключението е еднозначно - регистрирайте марките си навреме. Случаят с "Bangaranga" ни напомня за нещо съществено - търговската марка не се придобива по право на успех, таланта или положения труд. Тя се придобива с подаване на заявка. Системата не е несправедлива - тя просто е изградена така, че да стимулира ранното действие.
Екипът зад DARA заслужава победата си и желая всичко да се разреши в тяхна полза - особено след като поне един от заявителите вече е прехвърлил заявката си към мениджъра на артистката. Но като оптимист, който се надява това да не е последният подобен успех, считам за важно да се посочи, че защитните аргументи, налични към момента, не са безупречни и навременните проактивни действия са от ключово значение в тази сфера на правото. Не на последно място, дори и всички заявки да бъдат успешно оспорени по надлежния ред, това би отнело значително време и ресурси, които биха могли да бъдат насочени в по-продуктивна посока.
Случаят с "Бангаранга" далеч не е изолиран - след световния успех на песни като "Gangnam Style", "Despacito", "Macarena", "Baby Shark" и "Y.M.C.A.", трети лица са побързали да регистрират съответните наименования като търговски марки в различни юрисдикции, поставяйки истинските носители на права в реактивна и юридически по-сложна позиция. Тенденцията се наблюдава и в контекста на Евровизия - след победите, довели до глобална популярност на "Euphoria" и групата Måneskin, са последвали незабавни опортюнистични заявки, което само потвърждава правилото, валидно за всеки артист, продуцент или предприемач - марката трябва да е проверена и регистрирана, преди светът да е чул за вас.