България прие първата си специална уредба за прозрачност при представителство на интереси и предвиди създаването на Регистър за прозрачност към Сметната палата. За българските и международните пазарни участници това означава преход от неформални практики при взаимодействието с органите на публичната власт към по-структурирана, проследима и съобразена с изискванията за съответствие комуникация с лицата, участващи във вземането на управленски решения.
Предстои приемането на необходимата подзаконова уредба за прилагане на закона. В момента проектът на наредба за Регистъра за прозрачност е подложен на обществени консултации, като се очаква с него да бъдат уредени подробните правила за вписване, заличаване и удостоверяване на факти и обстоятелства в новия регистър.
Новият режим не забранява и не ограничава представителството на корпоративни интереси. Целта на закона е да осигури прозрачност на контактите спредставителите на публичната власт, равноправен достъп на всички заинтересовани лица за изразяване на позициите им и широка представителност при формулирането на нормативни, стратегически и други актове.
Дружествата, бизнес организациите и другите пазарни участници следва да преценят дали комуникацията им с органи на публичната власт представлява представителство на интереси и дали изисква вписване в Регистъра за прозрачност. Релевантният критерий е дали това взаимодействие се осъществява редовно по занятие, по търговски начин за трети лица или е възложено срещу възнаграждение.
Според закона представителство на интереси е всяка устна или писмена комуникация с органи на публичната власт, насочена към оказване на влияние при вземането на решения относно създването, изменението, допълнението, отмяната и съдържанието на определени актове, включително закони, подзаконови нормативни актове, общи административни актове, стратегически и програмни документи, както и позиции на България по правнообвързващи и стратегически актове на Европейския съюз или международни организации.
Институционалният обхват е широк. Законът се прилага при осъществяването на представителство на интереси пред Народното събрание, народните представители, президентът, Министерският съвет, министерствата, областните управители, кметовете, председателите на общински съвети, общинските съветници и други публични институции с правомощия да приемат нормативни или общи административни актове.
Съответно, режимът може да се прилага не само при класическото парламентарно лобиране, но и при секторно, регулаторно и свързано с формирането на политики взаимодействие с министерствата, общините и други публични институции.
Българските предприятия, чуждестранните инвеститори, корпоративните групи, професионалните бизнес организации, браншовите асоциации и търговските камари следва да преценят дали взаимодействието им с органи на публичната власт може да породи задължения по новия режим, особено когато то е свързано със законодателни, регулаторни или политически въпроси и се осъществява пряко или чрез дъщерни дружества, асоциации, консултанти или други посредници.
Законът регулира поведението на физически лица, юридически лица и техни клонове, включително чуждестранно регистрирани лица и неперсонифицирани групи от лица. Поради това той е пряко релевантен и за международни групи, които осъществяват дейност в България чрез местни структури или представители.
Не всеки контакт с орган на публичната власт изисква вписване. Задължение за вписване възниква, когато представителството на интереси се осъществява редовно по занятие, по търговски начин за трети лица или срещу възнаграждение.Осъществяването на представителство редовно по занятие се дефинира чрез количествен критерий от най-малко девет контакта с посочените в закона органи или лица на публичната власт в рамките на три месеца.
Законът предвижда редица изключения, включително за адвокати, действащи в рамките на адвокатската професия; съсловни организации,създадени със закон; участници в работни групи или консултативни съвети; поканените лица от органи на публичната власт да предоставят информация или експертиза; работодателски организации;сдружения на работници и служители; представители на средствата за масова информация;религиозни общности и институции; дипломатически и консулски представители.
Тези изключения не следва да се тълкуват като обхващащи всяка свързана застъпническа дейност. Формалното участие в официален консултационен процес може да бъде изключено от режима, докато отделно пряко взаимодействие с органи на публичната власт по същия въпрос може да попадне в категорията представителство на интереси.
Основното практическо предизвикателство ще бъде разграничаването между обичайния институционален диалог и регулираното представителство на интереси.
Законът въвежда механизми за проследимост на дейността в областта на публичните отношения. Институциите ще поддържат календари на срещите с представители на интереси. Предвижда се изискване зазаконодателен отпечатък, който да отразява основните външни интервенции в процеса по изготвяне и приемане на актове на държавни и общински органи, заедно със свързаните с тях предложения, доклади от парламентарни комисии и стенограми от пленарни заседания.
Вписаните представители на интереси са длъжни да декларират пред Регистъра за прозрачност сферите си на дейност и областите си на интереси, проекти на актове, по които осъществяват представителство на интереси, броя на ангажираните служители, както и дали дейността е възмездна или безвъзмездна. Първоначалното вписване се извършва в срок до един месец от наличието на съответните предпоставки. Промените във вписаните обстоятелства се отразяват в срок до седем дни от настъпването им. При възмездно представителство следва да бъде посочено и лицето, което го е възложило. Вписаните представители са длъжни да оповестяват разходите си за представителство на интереси в годишния доклад за дейността или чрез нарочна декларация.
Неспазването на законоустановения срок за вписване може да доведе до санкциониране на представителите на интереси. Същият режим се прилага и при деклариране на неверни обстоятелства или при неизпълнение на задължението за посочване на възложителя при възмездно представителство на интереси. При повторно нарушение санкциите са в двоен размер. Законът предвижда срок за отстраняване на нарушението преди налагане на административно наказание.
Срокове
Основните механизми за осигуряване на прозрачност при представителство на интереси, включително Регистърът за прозрачност, календарите на срещите и законодателният отпечатък, се очаква да започнат да функционират до края на 2026 г. През първата година от създаването на регистъра санкции няма да се налагат.
Това дава на икономическите оператори разумен срок за адаптиране на вътрешните си процеси и подготовка преди началото на ефективното прилагане.
Бизнесътследва да гарантира, че стратегиитемуза публични отношения в България са съобразени с изискванията за прозрачност. В бъдещата регулирана среда на осъществяване на представителство на интереси все повече дружества, организации и други пазарни участници ще има нужда от специализирана местна експертиза в законодателните и административните процедури, детайлно познаване на институционалната практика и процесите по вземане на решения. Както за българските предприятия, така и за чуждестранните инвеститори, опитните професионални представители на интереси могат да подпомогнат структурирането на взаимодействието с публичните органи по надежден, процедурно издържан и съобразен с изискванията начин.
Законът за прозрачност при представителство на интереси ще създаде условия за законосъобразно оказване на влияние при вземане на решения относно актовете на държавни и общински органи.
За бизнеса това означава, че публичните отношения в България постепенно ще преминат от неформален достъп към по-структуриран и проследим модел на взаимодействие с институциите. Пазарните участници, които навреме прегледат вътрешните си процеси, каналите си за комуникация с публичните органи и ангажираните външни представители, ще бъдат по-добре подготвени да продължат легитимната си дейност в новата регулирана среда.